Притихна небето, прелитна снежец,улукът проскърца от тънкия лед.Под старата стряха наежен врабецмечтаеше тайно за плик слънчоглед. Тъй бързо си тръгна невярното лято,под златната шума се скри есентаи само коминът пуфтеше познато,надмогнал години, проклел старостта. Врабецът си спомни за своите братя,как хвъркаха дружно над зрялата ръж,и стана му тъжно, преви се…

Толкоз зими до днес преживях,толкоз пътища снежни изринах.Толкоз истини земни разбрах,но Отвъд и така не преминах. Дълго плаках и дълго се смях,славех Бога и Него проклинах.Бях светец, бях затънал във грях,със смъртта на шега се разминах. Чакам още заветната зима,търся още най-верния път.Ще го зърна, дано да го има… И…

Уморен съм от тази съдба,не живот, а безумна корида.Всеки ден е позната война,всяка нощ – забранена Колхида. Нямам скъсани ризи за даване,нямам сили за дълги двубои.Нямам думи за дълго прощаванеи прегръдки за чужди и свои. Нямам повече трудни въпроси,ще платя на лодкаря със труд.Ще измия краката му босии спокоен, ще…

Един човек самотно крачипо тънкото въже на дните.Животът срещу него грачи,секундите отпиват висините. Белее черната прокоба,смалява се невинното начало.Минутите дълбаят гроб,разпъват мнимо одеяло. Въжето се поклаща, оживява,човекът сякаш балансира.Годините житó раздават,въжето в шепа се побира. 09.11.2022г.©Хари Спасов

​Няма да изгониш мрака, светлината с дъх да задържиш. И каквото те е чакало – те чака, щом дължиш на някого – дължиш. ​Няма да догониш влака, няма никога да се наспиш. И каквото в тебе трака – трака, но решиш ли да летиш – летиш. ​Няма да сломиш глупака,…

Печката изгасва…И сто мои дърване сруват, колкото еднона баба.

Ноември, ноември, мой верен събрат. Събрал си тревоги от пустия бряг, въздишки на пясък и плач на море. Сълзите на гларус, тъга на моряк и сивите мисли на възрастен рак. В дар ми ги даваш с хладна ръка, дълго оставаш в мойта мъгла. Ноември, ноември, ти моя съдба! Ела. Поплачи…

Тази нощ е стократно богатана звезди и на лунна печал.Аз вървя и събирам цветятадето стъпках без никаква жал. Десет свещи запалих за помен,още толкоз за всички Души.А цветята в света тъй огроменми разказваха свойте съдби. Аз съм роза, от хладното място,тази леля де тука лежи,ме откъсна под слънцето ясно,нека Бог…

Може ли, Боже, хей така отведнъж,нещо при мен от раз да се случи?Все съм на вятър, все съм под дъжд,все точно мен стрела ще улучи. Може ли някога, хей така на шега,малко колетче и аз да получа?В него да има шампанско с цветя,кой е подател дори да науча. Има ли…

​Не плачи, ориснице моя, за съдбата, що ти начерта. Наруших на ноември покоя и проплаках на есен в мъгла. ​Знам, раздала си всичко, накрая не останало зрънце късмет. Само грижи, опразнена стая, от лотария скъсан билет. ​Не плачи, съдбовнице моя за живота ми – прът в колело. Все притиснат там,…